Бойка 4 целия филм
Please Someone Help Me!! Keywords: public expression, educational theatre; educational performance; model of teaching; interactive model. Актиний, Ас елемент. Това е чудесен начин да избегнат сра-межливостта си, но и да усетят реакцията на публиката си. Има висше образование, работи като преподавател в детска музикална школа.
Он высоко ноги поднимает И вперед стремительно летит, Но как будто что-то вспоминает И назад, как в прошлое, глядит. Что он видит? Горе неуместно. То ли машет милая рукой, То ли друг взывает — неизвестно! Оттого и грустный он такой. Старый мастер, резчик по металлу Жизнь мою в рисунок разверни, Я пойду кружиться до отвала И плясать не хуже, чем они. И в чужие вслушиваться речи, И под бубен прыгать невпопад, Как печальный этот человечек С головой, повернутой назад.
Блестят на челото ти къдри волни! Видение прекрасно и нелепо! Горещи далнини си в ярки степи. Наметката ти лека твоя не е, чадър, обувки! Шатрата къде е от плъст? Къде е кожената куртка? Башкирка си, бурятка си, удмуртка. С виелиците зиме в Баймак, в Белебей, в Бузулук води ме! Сред маковете мак си, в Уфа, в Сарапул и в Стерлитамак си! Ти пудриш ли се? Но защо си бледна? В града защо заседна!
Къде е конят? Мъхестата шапка? Да яздиш като своята прабабка! О, как блестит твоя прямая челка! Что может быть прекрасней и нелепей? Горячая и красная, как степи. Кого обманет легкая накидка, И зонт, и туфли? Где твоя кибитка Из войлока? Где кожаная куртка? Башкирка ты, бурятка ты, удмуртка. Зимой какие вьюги В Баймаке, Белебее, Бузулуке! Весной какие маки В Сарапуле, Уфе, Стерлитамаке! Ты пудришься? К лицу ли эта бледность? Далась тебе оседлость! Где лошади?
Мохнатая где шапка? Зачем ты не гарцуешь, как прабабка? О голоса моих знакомых! И за обычными словами Была такая доброта, Как будто Бог стоял за вами И вам подсказывал тогда. Ето, първият литва, лети, по пластинка с чукчето звънти. А веднага от друга стена гръмва другата звънка страна. И звънтейки със сребърен звън, ме разкъсват навътре-навън. И се бият — какво да реша — за безсмъртната моя душа.
Крак — насам, а нататък — ръка, но замлъкват звънците така. Телефонен и входен звънец — сякаш ангели в моя живец. За душата ми грижат се, бдят.
Всичко в ред е, щом още звънят. Вот сорвался один и летит, Молоточек в железку стучит. В это время другой со стены Грянул вниз — и с другой стороны.
И, серебряным звоном звеня, Разрывают на части меня. И дерутся, пока я стою, За бессмертную душу мою. Ноги — к двери, а к трубке — рука, Вот и замерли оба звонка. Телефонный звонок и дверной — Словно ангела два надо мной. Опекают меня и хранят.
Все в порядке, покуда звонят. Носител е на високи национални и международни награди. Умира на 22 май г. Що за радост си, подкова? Изправих те с кураж, а след това не мога да възвърна аз отново на щастието трудните права. Как връщат се лицето степно твое, навъсени очи с неистов глад и устните, пресъхнали от зноя, и туй, що няма връщане назад? Така коря безпътното момиче, не жалещо за нищо в този свят, а сам с разгъната подкова сричам и думи горестни край мен валят.
Что же ты, подкова? Я разогнул тебя из удальства — И вот теперь согнуть не в силах снова Вернуть на счастье трудные права. Как возвратить лицо твое степное, Угрюмых глаз неистовый разлет, И губы, пересохшие от зноя, И все, что жизнь обратно не вернет?
Так я твержу девчонке непутевой, Которой всё на свете трын-трава, — А сам стою с разогнутой подковой И слушаю, как падают слова. Каква ли музика бе тази, когато тяло и душа проклетата война погази. С каква ли музика вървим — за всичко и за всички свири. Ще бдим Ще бъдем Ще спасим Не търсим рай — да бъдем живи Пред бой в блиндажа ни събра хармоника и тя отново бе за войника по-добра от за Германия Бетовен.
Таз струна в цялата страна обтегната бе до предела, когато страшната война душа и тяло бе превзела. Бе стон и гняв при тях открит в един единен страстен порив — на малка гара — инвалид, и в Ленинград с гръм — Шостакович. Какая музыка играла, Когда и души и тела Война проклятая попрала. Какая музыка во всем, Всем и для всех — не по ранжиру. Ах, не до жиру — быть бы живу Солдатам голову кружа, Трехрядка под накатом брёвен Была нужней для блиндажа, Чем для Германии Бетховен. И через всю страну струна Натянутая трепетала, Когда проклятая война И души и тела топтала.
Стенали яростно, навзрыд, Одной-единой страсти ради На полустанке — инвалид, И Шостакович — в Ленинграде. Тираспол, Херсонска губерния, Югоизточна Молдова. Първите му публикувани стихотворения са във в. След войната защитава кандидатска дисертация, а през г.
Историк на Древния Рим и етруската култура. Основател е на катедрата по история на древния свят и древните езици към Воронежския държавен университет г. Доктор на историческите науки, професор. Умира на 8 февруари г. Какво след смъртта ви ще свети, могили с безлики лица?
В огромния трюм на небето ли се мятате, сякаш прашинки, безжизнени ли сте планети в тълпата от живи слънца? Загубвайки земната тяжест, и ние ще сме безтегловни, в безкрайни селения наши вовек ще заемем места. И бъдещ критик ще докаже с логична безцел поголовно, че нашето царство мираж е, а ние сме къс пустота.
И что вы оставили миру, Кроме своих могил? В огромном коробе неба ли Вы мечетесь, как пылинки, Безжизненные планеты В сонме живых светил? Теряя земную тяжесть, Станем и мы невесомы, И в бесконечном пространстве Также займем места. И будущий критик скажет, С логикой нашей знакомый, Что не было нашего царства, Что мы — это пустота.
Но гробно тлеене до теб не стига, корозия и крах не виждам тук. Тук дишат вдъхновено чужди книги и радост от завършения труд. Могильного здесь нет, однако, тленья, Коррозии не вижу и следа. Чужие книги дышат вдохновеньем И счастьем завершенного труда. Чумаково, Новосибирска област. Работи като редактор във в. Превежда якутски и алтайски епос и поезия от тувински, бурятски, монголски, турски, унгарски, полски и немски език. Ще излъжа. Но се връща невярното слово и стоварва, разрива вини, озлобява и мъчи отново.
Но вернется неверное слово, И обрушит, обвалит вину, Обозлит и замучает снова. Странно море от цветя полетя! Те непрекъснато свиреха, пяха и ароматът им дълго цъфтя!
С тези стремителни росни очички, с песните в тези простори напред, милите, вие предсказахте всичко, всичко, което очаквахме с теб. Море цветов незнакомых сбрелось!
Им неумолчно свистелось и пелось, Неугасимо и пряно цвелось! Росными этими к небу глазами, Песнями этими в полные дни, Милые, Миру вы все предсказали, Все, что с тобою мы знали одни.
Кобона, Санкт-Петербургска губерния, сега Ленинградска област. Завършил е Петербургския учителски институт г. Печата поезия от г. Работил е към органите за държавна безопасност, по време на Съветско-финландската война и Великата отечествена война е бил военен журналист и член на писателската група към ленинградския фронт.
В периода г. Носител е на високи литературни отличия и държавни награди. Умира на 18 септември г. В село нищо ново се не чува, в родните простори запленен, лек ветрец на пътя полудува, но съвсем не се здрависа с мен. Твойте ласки омагьосан срещнал, цял ден не утихва, Тоня, свеж с порива на дивите череши пръска към любимата цъфтеж. Нощ, уханна на сено, ни вика, скрила взор зад малко шалче-мрак, лястовичката-звездичка блика радост, кацнала пред моя праг. А с брезички бели нега роним, танци дивни имаме.
Ех ти, Тоня, ех ти, Тоня, Антонина Климовна! На деревне ничего не слышно, А на слободе моей родной Легкий ветер на дорогу вышел И не поздоровался со мной. И, твоею лаской зачарован, Он, что целый день не затихал, Крыльями простуженных черемух Издали любимой замахал. Ночь кричала запахами сена, В полушалок кутала лицо, И звезда, как ласточка, присела На мое широкое крыльцо.
А березки белые в истоме В пляс пошли — на диво нам. Ай да Тоня, ай да Тоня, Антонина Климовна! Учи във военно училище в гр. Орджоникидзе и заминава на фронта; пленяват го, бяга от плен и продължава да се сражава в наказателен батальон.
Пише поезия на руски и на полски език, публикува поезия и преводна поезия от началото на те години. Умира на 24 октомври г. Моето момиче в парка тича сред тревистия ни материк. Клоните танцуват с лудост птича, руйна влага в пясъка блести. Моето момиче в парка тича, боса по планетата лети. Котарак на слънце се припича, мига като сънен печенег.
Моето момиче в парка тича, непохватен чудноват човек. Още писък на куршум боботи, под краката скърца пепелта. Аз останах жив, дали защото исках ти да крачиш по света? Голобрад, ерген, бездетен минах и с протрит ботуш вървях дотук; дълго тъпчех чуждите градини, за да ги отглежда някой друг. По полята чужди сяхме рота, пред куршума луд се кланях в бой и не знаех още, че в живота друг ще продължи живота мой.
Полъх на тютюн дома обтича, тлее в гредореда тежък дим Моето момиче в парка тича, в храсталака гъст, непроходим. Борове на стража пики мятат; свежест, тишина и птича плам. Белег в склона — диря от лопата, глината — разровена тук-там.
Девочка моя бежит по саду, по густой траве материка. Расплясались ветки до упаду над сырым утоптанным песком. Девочка моя бежит по саду, по песку планеты босиком. Кот на солнцепеке полосатый щурится, как сонный печенег. Девочка моя бежит по саду, косолапый чудо-человек. До сих пор я слышу посвист пули, под ногой еще скрипит зола. Я остался жив не потому ли, чтобы ты, хорошая, жила? Холостой, бездетный, безбородый, сбитыми подковами сапог я топтал чужие огороды, чтобы кто-то их возделать мог.
По чужим полям перебегая, пуле-дуре кланяясь в бою, я еще не знал, что жизнь другая на земле продолжит жизнь мою. Легкий дым сырого самосада, Тлеющих стропил тяжелый дым Девочка моя бежит по саду, сквозь кусты, по зарослям густым.
И стоят на страже стрелы сосен, птичий посвист, зелень, тишина. След лопаты — шрамом на откосе, глина кое-где обнажена. Ползва псевдонимите Алик Ривин и Аля Ривин.
Води екстравагантен скитнически живот, прехранва се, като хваща улични котки и ги продава на лаборатории, често проси. Пише и превежда поезия, но не прави никакви опитки да публикува творбите си. Умира през г.
Там лежеше разчорлена личност, със златиста муцуна била, в кривогледа почуда очите сбиха черните две колела, след това те се треснаха дружно, в катеричи клепачи ги впих, нищо друго не бе вече нужно, ни любов край реката, ни стих. Равнодушно писалката хванах и сред уроки поглед забих, на листа заврънкулка остана и в съдбата съдба промених, и ме сложиха в ъгъла стар с локва мръсна лице в лице, черен хляб с костенурчи загар и хартия под снежно яйце.
Туй под черен платан с нас се случи, вече ням съм в пространството, там, гдето удря луната юмруци с великански мъстителен плам, гдето хвъркат блестящи мушици, гдето камъни бледи лежат, гдето яхат сатири старици, в черно езеро жълти звезди се топят. Само нощем в крайречни катуни гръм от пушка покой ще топи и луната ще зъби муцуна, ще се хили от кладенец тъмен и, след синя прозявка, ще спи. От устата й тясна ще бликне остър нож, слюнка зла ще преде и под черната нощна усмивка през стъклото ще ме прободе.
Туй под черен платан ще се случи, гдето кървави жаби пищят, а луната с гигантски юмруци доразсича на блато уют. Отнесете ме вий, отнесете към златистия нежен просвет и луната жестока молете светлина да жълти като мед. След смъртта им убийците диви на луната ги пращат и, знам, там безделничат и не убиват, ала нямат любов в здрача там. Жълт е адът — скалист, безпощаден — бездни, пропасти в морни нозе, крачи мъртвият — сляп е и гладен, и изсъхнали пръсти гризе.
Няма повече сън да изпита, спи в зениците слепи вина, той е рижава тясна лисица по широката гола луна. Като вечен евреин облита таз безплодна, безсънна луна, с мъртви звуци го драскат скалите, къпе болно лице в тишина. Там лежала в растрепанных косах золотистая харя лица, а в глазах удивленно-раскосых колотились два черных кольца, а потом они стукнулись дружно и скатились под веков белки, ничего им на свете не нужно, ни любви, ни стихов у реки.
Я поднял равнодушную ручку, нехорошие очи поднял, подмахнул на листе закорючку и судьбу на судьбу променял, и меня положили в угол с лужицей лицом к лицу, черный хлеб черепахой смуглой и бумаги снегунью мацу. Это было под черным платаном, там уже меня больше нема, где луна кулаком-великаном за нее отомстила сама, где летают блестящие мухи, где безлицые камни лежат, где с козлами в соитьи старухи, в черном озере желтые звезды дрожат.
Только ночью в заречном колхозе прогрохочет винтовка как гром, и луна вся оскалится в морде, ухмыльнется, как черный колодезь, и раздвинется синим зевком. Изо рта ее узкого очень Тихо вытечет нож, как слюна, И под черной улыбкою ночи Он уколет меня из окна. Это будет под черным платаном, где кровавые жабы поют, где луна кулаком-великаном разрубает зеленый уют. Отнесите меня, отнесите, где дрожит золотистая нить, у жестокой луны попросите желтым светом, что медом, облить. После смерти земные убийцы отправляются жить на луну, там не надо работать и биться И влюбляться там не в кого Желтый ад каменистый, бесплодный, звезды, пропасти, скалы, мосты, ходит мертвый слепой и голодный и грызет костяные персты.
Никогда ему больше не спится, но слепые зеницы в огне, шел он узкой и рыжей лисицей по широкой и голой луне. Вечный жид никогда не усталый на бесплодной бессонной луне голосами царапает скалы и купает лицо в тишине. Завършил е математика и физика в Ростовския университет г. По време на Втората световна война е капитан в Червената армия, но през г. Писател дисидент, дълги години над книгите му лежи забрана и много от творбите му са издадени в чужбина.
Академик е в Руската академия на науките. Носител е на Нобелова награда по литература г. Умира на 3 август г. От самотна болка плашен, измъчван от тъга, припомням си за вас! Дойде и моят — моят ранен, страшен час за погубване, унищожаващ час. Отдалечиха се от нас години зрели, зад думите когато гняв мъглив тежи — двамина наши са застреляни в дуели, а трети в мюсюлманска сеч лежи. И всички нас пред пушкински предели ни дебне многоглава гибел зла — безумна, гниеща, смърт ранна тя ни определя след миг пламтящ на младите чела; обесен този, онзи в рудник пратен, на друг черкезин мъчи телеса — санктпетербургски мрачни дни, намръщен вятър, бензинов дъх в лубянски жълти небеса Сред чума гинат руските поети!
Дали отлети сме от восък мек? Един — под примка, втори — с пистолети, разстрелян трети, друг — в сибирски ад нелек. Те много са! Кой техните елмази от черепи разбити ще сбере? Безумен съм — в подземни дупки лазя, от тях събирам шепа стихове — изнасям ги! Но пръстите са се подули. Аз — смърт! Кой тоз рубеж ще срине? В гърдите ни е той — мъхната тарантула — и с пипалца души ни Я с болью одинокой, В тоске затравленной перебираю вас!
Пришёл и мой — мой ранний, мой жестокий Час истребления, уничтоженья час. Не знали мы тех лет, отстоенных и зрелых, Когда со слов спадёт горячности туман, — Два наших первенца застрелены в дуэлях, Растерзан третий в рёве мусульман.
Нас всех, нас всех пред пушкинскою гранью Многоголово гибель стерегла: Безумием, гниением, зелёным умираньем, Мгновенным ли пыланием чела; Повешен тот, а этот сослан в рудник, Иных подбил догадливый черкес, — Санкт-петербургские нахмуренные будни Да желть бензинная лубянская небес… Чума на нас, российские поэты! Текучим воском вылиты каким? Да счесть ли всех? Да кто сберёт алмазы В рассеянных, разбитых черепах?.. Безумный я! По стените сяха смешни зайчета живец, цъфнал бе букет девичата душа гореща; там, над мулинето с розов и зелен конец, девите бродираха си нещо.
Всичко беше старомодно, мили бяха тези три главички руси — аз смутения Есенин и Блок белокрилия, Бунин в своя залез и замисления Брюсов им раздавах; ценното, от мен научено, като светла жар обгръщаше главата ми — янтарна смола цедях от Тютчев, пръсках билки черни от Ахматова.
Трите на квадратчетата броя не изгубиха, нишките редяха сред гоблена мил; а едната ме попита непринудено знам ли песничка от някой филм. Над гергефа бързите игли се гонеха с пръсти ловки на моми по канава И на самотата бляскава и ледена короната аз усетих там на моята глава Там висели зайчики смешные на стене, В безделушках де;вичьих цвела душа живая, Над мотками розовых, зелёных мулине Девушки склонялись, вышивая.
Это было так несовременно, Так милы мне были три головки русые, — Блока белокрылого, Есенина смятенного, Бунина закатного, обдуманного Брюсова, — Я метал им всё, что помнил только лучшего, Голову в жару свою охватывая, Отцедил смолы янтарной Тютчева, Брызнул зелья чёрного Ахматовой. Клеткам счёт не потеряли, и на горле выемов Не поправили, и нити брали — те; Я списать не дам ли песенок из фильмов, — Лишь одна спросила в простоте. Иглы быстрые мелькали так же по;часту, Пальцы ловкие скользили по канве… И холодную, блестящую корону одиночества Я в ознобе ощутил на голове… г.
Рядък случай е, когато човек притежава и едните, и другите, вторите биха му пречили в предизборното състезание.
Аз смятам, че Елцин и сто души от неговото обкръжение трябва да застанат пред съда. Но линията, разделяща доброто и злото, пресича сърцето на всеки човек. И кой ще унищожи късче от своето сърце? Ще дочакаме ли ние такова от акулите, откърмени в мътното съветско подводие. Кой ще каже, че знае това за себе си? И това, и другото — винаги са в нашата власт, значи, че човек е винаги щастлив, ако иска това, и никой не може да му пречи.
Най-тежък живот има този, който всеки ден, излизайки от къщи, се удря с глава в горния праг на вратата — твърде нисък. Може би — най-голямата. Дори и да не знаят за твоята вярност. Дори и да не я ценят. В нас няма място за две страсти. Това е по-трудно, отколкото да се съревновават с успехи. Собствените беди са досадни на всеки. Аз например мога да направя извод, че съм изживял рядко неудачен живот.
Но откъде да зная, може би вашият живот е бил още по- суров? Със спортните зрелища, футбола и хокея правят от нас глупаци. От другите? Или от себе си? Ние виждаме как нашият народ се опустоши, подивя и го налегна равнодушие не само към съдбата на страната, не само към съдбата на съседа, но дори към собствената съдба и съдбата на децата. Равнодушието, последната спасителна реакция на организма, стана наша определяща черта. Оттам е и популярността на водката — невиждана даже по руските мащаби.
Това е страшно равнодушие, когато човек вижда своя живот не напукан, не с отчупено крайче, а така безнадеждно раздробен, надлъж и нашир погазен, че само заради алкохолното забвение си струва да останеш жив.
Ето, ако бяха забранили водката, у нас тутакси би избухнала революция. Но разлюбвайки първо животните, не разлюбваме ли после неизбежно и хората? Те не си изясняват отношенията. Така и щастието, така и щастието, Льова, то никак не зависи от обема на външните блага, които ние сме откъснали от живота.
То зависи само от нашето отношение към него! Хващайки меч, нож, пушка, ние бързо се сравняваме с нашите палачи и насилници. И няма да има край Оказва се: да осъзнаваш, че не участваш в несправедливостите.
Те са по-силни от теб, били са и ще бъдат, но нека — не чрез теб. А казват — от самия човек зависи неговата съдба. Нищо не зависи от него. Когато ни е зле — ние не се срамуваме от Бог. Ние се срамуваме от Него, когато ни е добре.
Победите са нужни на правителствата, пораженията са нужни на народа. След победите се искат още победи, след пораженията се иска свобода — и обикновено тя се постига.
Пораженията са нужни на народите, както страданията и бедите са нужни на отделните хора: те карат да се задълбочи вътрешния живот и да се извиси духовно. И най-голямата беда може да застигне човека в най-доброто място, и най-голямото щастие да го открие в най-лошото място.
Но най-непоносим за самотната жена, чиито години си отиват, е празникът на жената. Истинската любов, лишена от взаимност, не ревнува, а умира, вкоченясва се. Ти няма да чуеш онзи единствен куршум, който ще те убие. Редок случай, когда у человека есть и те и другие, вторые мешали бы ему в предвыборном состязании.
Я считаю, что Ельцин и человек сто из его окружения должны предстать перед судом. Но линия, разделяющая добро и зло, пересекает сердце каждого человека.
И кто уничтожит кусок своего сердца? Кто скажет, что знает это о себе? И то и другое — всегда в нашей власти, а значит, человек всегда счастлив, если он хочет этого, и никто не может ему помешать. Самая тяжелая жизнь у того, кто каждый день, выходя из дому, бьется головой о притолоку — слишком низкая.
Может быть — самое высокое. И даже пусть о твоей верности не знают. И даже пусть не ценят. Двум страстям нет места в нас. Это ещё трудней, чем соревноваться успехами. Свои беды каждому досадней. Я, например, мог бы заключить, что прожил на редкость неудачную жизнь.
Но откуда я знаю: может быть, вам было ещё круче? Спортивными зрелищами, футболом да хоккеем из нас и делают дураков. С других? Или с себя? Мы же видим, как наш народ опустошился, одичал, и снизошло на него равнодушие уже не только к судьбам страны, уже не только к судьбе соседа, но даже к собственной судьбе и судьбе детей.
Равнодушие, последняя спасительная реакция организма, стала нашей определяющей чертой. Оттого и популярность водки — невиданная даже по русским масштабам. Это — страшное равнодушие, когда человек видит свою жизнь не надколотой, не с отломанным уголком, а так безнадежно раздробленной, так вдоль и поперек изгаженной, что только ради алкогольного забвения еще стоит оставаться жить. Вот если бы водку запретили — тотчас бы у нас вспыхнула революция.
Но разлюбив сперва животных — не неизбежно ли мы потом разлюбливаем и людей? Они не выясняют отношения! Так и счастье, так и счастье, Левушка, оно вовсе не зависит от объема внешних благ, которые мы урвали у жизни.
Оно зависит только от нашего отношения к ним! Взявши меч, нож, винтовку, мы быстро сравняемся с нашими палачами и насильниками.
И не будет конца Оказывается: сознавать, что ты не участвуешь в несправедливостях. Они сильней тебя, они были и будут, но пусть — не через тебя. И говорят — от человека самого зависит его судьба. Ничего не от него. Когда нам плохо — мы ведь не стыдимся Бога. Мы стыдимся Его, когда нам хорошо. Победы нужны правительствам, поражения нужны — народу.
После побед хочется еще побед, после поражения хочется свободы — и обычно ее добиваются. Поражения нужны народам, как страдания и беды нужны отдельным людям: они заставляют углубить внутреннюю жизнь, возвыситься духовно.
И самая большая беда может постичь человека в наилучшем месте, и самое большое счастье разыщет его — в наидурном. Но невыносим одинокой женщине, у которой годы уходят, — праздник женский! Настоящая любовь, лишившись ответа, не ревнует, а умирает, окостеневает. Той единственной пули, которая тебя убьет, ты не услышишь. Още годишен започва да публикува в местните смоленски вестници.
Бил е главен редактор на сп. Носител е на редица награди и отличия. Идеологическият либерализъм на сп. Умира на 18 декември г. И нека листакът се перчи изсъхнало с лъчите, приведени в близките вечери.
Очаквам я таз бъркотия на утрето, на нищо в живота препълнен обречено. Аз думите свои без пречка подслушвайки, със старческа сопа ще ръчкам към дявола: не, нищо, че все пак случайно за случая със знак се отметнах, че тук пребивавал съм. И чтобы листва красовалась палая В наклонных лучах недалекого вечера. И пусть оно так, что морока немалая — Твой век целиком, да об этом уж нечего. Я думу свою без помехи подслушаю, Черту подведу стариковскою палочкой: Нет, все-таки нет, ничего, что по случаю Я здесь побывал и отметился галочкой.
И тежко беше за сърца потиснати да виждат сред покълнали листа стърчащите по зимному безлиствени дървета, не открили пролетта. Фатално наранена бе кората им в нагара на мъртвешка сива глеч. И бяха най-достойните от братята застигнати от гибелната сеч Отминаха годините. Загинали дървета оживяха, сплели пак зелен клонак Войната е отминала. А ти все плачеш, майчице, за тях. И тяжко было сердцу удрученному Средь буйной видеть зелени иной Торчащие по-зимнему, по-черному Деревья, что не ожили весной.
Под их корой, как у бревна отхлупшею, Виднелся мертвенный коричневый нагар. И повсеместно избранные, лучшие Постиг деревья гибельный удар Прошли года. Деревья умерщвленные С нежданной силой ожили опять, Живые ветки выдали, зеленые Прошла война. А ты все плачешь, мать. Завършил е Московския археологически институт г. Има авторски свидетелства за изобретения и принос в областта на аеройонизацията и хелиобиологията. Положительно, но, к сожалению опыта деятельности, в высших эшелонах власти в Белграде она не имеет, влияния также.
Считаете ли Вы, что российским историкам стоит пересмотреть свою, во многом, негативную оценку относительно этого исторического периода? Разумеется… Но для этого необходимо наличие христианской веры у этих историков. Это было военное преступление, которое по нынешним меркам подпадает под понятие геноцида, Однако, само понятии геноцида считаю надуманным в политических целях.
А как его оценивают в Сербии? Больше отрицательно, чем положительно. Както се вижда, интервюираният се отнася положително към сръбския национализъм, към Сръбската радикална партия и смята, че войната в Югославия е имала цивилазицонен харктер, макар че е започнала като политическа Едновременно с това, изглежда имаме работа с реалист, който има доста трезва преценка за положението в Сърбия и в републиките от бивша Югославия, като се има пред вид оценката му за сръбската утопия за независимост на Краина.
Та този откровен симпатизант на сърбите, бил се за тяхната кауза с оръжие в ръка, а не пишейки по интернет форумите, е много ясен в оценката си за случилото се в Сребреница. Обърнете внимание на оценката на руския доброволец.
Може ли сериозен наблюдател като вас да вади такива аргументи. То е все едно да питаш руснак, работещ като санитар в България, дали вярва в невинността на нашите сестри в Либия. Или тнякоя друга чисто бг сестра-ми има една такава, Ружа някоя си,която е фен на Грънчаров и се изявява в блога му.
За нея сестрите са Хайде по сериозно. Този руснак бил ли е в Сребреница или не е бил? Видял ли е масовите разстрели или не е видял. Или съди по впечатленията си от войната. Да, тя е ужасна-да, там са разстрелвали пленени и невинни и от едната, и от другата страна. Но това не може да е аргумент и доказателство за геноцид и избити 8 хил души И моля ви-не окачаствявайте източниците ми като мои писаници във форуми-цитирали сме книги на военни специалисти, членове накомисии, журналисти и кви ли не.
И последно-избягвайте квалификации като "вманиачени към клавиатурата гражданин без почтеност Защото нали знаете, че мога да ви кажа също такива квалификации, от които ще ви заболи. Нека не прекрачваме границите на почтеността, от които спорът става махленски. Съсредоточете се към фактите, които ви изложих-на тях отговорете, а не ми цитирайте някой, който чул нещо си или интерпретира неща, които не е видял.
Вместо да ровиш нета в търсене на разни руски наемници и да приемаш тяхното субективно мнение за доказателства, вземи си един пакет пуканки и си купи една фанта и седни пред компа да четеш,. Давам ти заключенията на Съвсем съзнателно предложих действително субективното мнение на въпросния наемник, доброволец или какъвто там предпочиташ, за да видиш, колко е абсурдно да цитираш онези другите руски източници, които си предложил в собствените си постинги за Сребреница. Този юнак е точно толкова меродавен, колкото и цитираните от теб източници.
Дори малко по-меродавен, защото е бил на бойното поле и е възможно за е научил и нещо от първа ръка Разбира се, изобщо не е най-важното, че източниците са руски.
Сред всички народности има и добросъвестни и недобросъвестни автори. Тук обаче, интересното е това, че има човек, който: - мотивирано са е бил на страната на сърбите; - който и сега подкрепя тяхната кауза; - който продължава да живее в Сърбия; и същият този човек, при цялата си привързаност към "сръбската идея" нарича Сребреница "военно престъпление".
Защо ли? Ами защото той отлично знае, че в една война и агресорът и нападнатият могат да извършат военни престъпления. За него "добрите" в тази войно са сърбите, но това не пречи да са извършили: "военно престъпление, което по днешните мерки стандарти , попада под понятието за геноцид".
Тази констататция със сигурност те е ядосала, защото идва не от редовете на "гнилите глобалисти" и на "мюсюлманските терористи", а от устата на един православен руснак, който смята, че ако руските историци са истински християни, то те ще признаят кръстоносните походи като добро и богоугодно дело Що се отнася до това, което предлагаш в момента - да чета, хапвайки пуканки и пийвайки фанта - ще го разгледам най-внимателно, уверявам те.
Макар че, нямам навика да ям пуканки, когато чета сериозни неща, още по-малко, когато чета за мосови убийства. Опасно е, на човек може да му се случи нещо много лошо на стомаха и на храносмилателния тракт въобще. Успех Зейко! Поради приповдигнатия тон на дискусията се връщам на "Ви" форма на общуване. Тя не се отнасяше до Вас уважаеми г-н Зе Мария, а до авторите на онези същите цитирани от Вас източници.
Сравнението беше между едни руснаци, които са залепнали за клавиатурите за слава на славянството и православието и един друг руснак, който се е бил на страната на православните славяни - сърби, но е запазил у себе си определени елементи на обективност. Пишете за този човек: "То е все едно да питаш руснак, работещ като санитар в България, дали вярва в невинността на нашите сестри в Либия". Двете хипотези са напълно противоположни. Олег Валецки живее в Сърбия и нарича Сребреница "военно престъпление".
Според Вашата недодялана аналогия, той все едно пребивава в България и твърди, че нашите сестри са професионални отровителки Не сте прецизен в аналогиите си, ама хич Между другото - добре сте запознат с писаното от мен по либийската случка и знаете много добре, че за мен въпросът никога не е опирал до вярата "способни ли са българки да извършат подобно нещо".
Въпросът винаги е бил, имало ли е честен и справедлив процес и доказана ли е изобщо нечия вина. Така че, хайде да не набъркваме Либия, Кадафи и нашите дългогодишни заложници там Та да се върнем на почтеността. Не съм искал да Ви обиждам, нито пък съм написал някъде, че сте непочтен. Ако е възникнало недоразумение - извинявайте.
Но недейте ме плаши, че и Вие сте можел да използувате оскърбителни квалифисации. Вие отдавна го направихте. Цитирам от оригинала: "Позволявам си Ако беше преди двайсет-трийсет, петдесет години-вероятно щеше да е точно както господата искат".
Дългичък цитат, ама точен. По Ваше мнение, може да е дори ласкателен за г-дата Дечев, Радев и пр. Така че, не ме плашете със способността си да напишете силни думи - Вие вече написахте не малко Искрено Ви съчувствам. Да се чудите откъде да вадите от девет дерета вода и да защитавате толкова загубена кауза. И как го правите? Като въртите и сучете едно и също нещо, белким, повтаряйки го, никой да не помисли, че просто няма кво да кажете.
Че нямате аргументи. Как да не съм забелязал тежестта на "доказателствата"-дадени от руснака-ми нали вие ги наричате, че са с с еднаква тежест с моите. Нека хората да преценят дали субективното мнение на някой, който просто казва-на война, като на война или на военен експерт, посветил години в най-детайлното изучаване и описване на събитията-имат по голяма стойност. Ми нали аз питах, а вие не ми отговорихте "Този руснак бил ли е в Сребреница или не е бил?
Но това не може да е аргумент и доказателство за геноцид и избити 8 хил души" Разбира се, че "ми защото той отлично знае, че в една война и агресорът и нападнатият могат да извършат военни престъпления. Само, че това е било масова практика и на двете страни-Насер Орич е бил прочут с това, че никога не вземал пленници-неговата дивизия също отказва и да се предаде, и да размени пленници.
Което води, според разказа пред съда на боса от "Скорпион"-до екзекуцията на 6 тимата босненци-единственото видео доказателство за геноцида в Хага Само че пита се-има ли там убити 8 хиляди невинни невъоръжени човека. Г-н Дечев, Не се прави така. Четат се аргументите и се премислят, анализират се внимателно и се търсят слаби точки на конструкцията- а не се жонглира елементарно с думите. Имаме две тези-сръбска и мюсюлманска, т.
Прозападна, възприета от демократичния свят. От самолет е видно, че втората не може да бъде вярна. Просто защото в анклава е била 28ма дивизия на 11ти юли и тя е тръгнала да си пробива път, вземайки и бежанци. Този факт няма как да се отрече и сл няма как да наречеш колоната жертви.
Няма как да отречеш и евакуацията на останалите 25 хиляди, няма как и да са верни приказките за избити от тях хиляди мъже и момчета. Има снимки, има подписани документи. Има сини каски навсякъде, но няма трупове на 14ти по улиците-има филм за това. Значи, тази версия изцяло отпада-този разказ е лъжа. Сътворена от пропагандата.
Но все пак, има ли слаби места сръбската версия. Не е ли възможно да е било нещо по средата-да е имало и пробив, и жестоки боеве-но примерно сърбите да са застреляли част от пленените. Още повече, че никой не знае тези 2 хиляди жертви в бой ли са убити, или дори после, след като част от тях са се загубили, паднали в плен и прочие.
Ами ако са повече от 2 хиляди? Ще ви дам жокерче. Същият този руснак-Йонов, който вие сравнявате с другия наемник и туряте на един кантар, щото вероятно е гледал клипчето на екзекуцията на 6 тимата мюсюлмани в Търново, пише, че в началото на 95та, след като Сребреница става демилитаризирана зона "диверсиите бяха прекратени, но това предизвика идването в града на още бежанци, търсещи спасение от сърбите в Подринието и Романия и в началото на г.
Така се спори с аргументи-чете се внимателно и се анализира врагът. Колкото до личните заебавки-просто не ми се говори. Не искам да поствам и аз квалификациите, които на цели чаршафи ми правехте вкупом. Но не мога да не се изкуша да не цитирам поне -най-мекото от които бе"объркан нещастник" То не бе гаври с убитите, скопени и знасилени, то не бе обвинения в шпионаж и пропаганди-кво ли не. И понеже виждам, че редовно осведомявате колегията за разговора ни, мога да ви успокоя-не, нямам никакво намерение да преминавам чертата на добрия тон-просто, защото аргументите са на моя страна.
Не на Ваша. Даже съм готов да прекратя този спор-виждам, че нито ще променя позицията ви, нито вие ще промените моята. Извинявайте за малките букви.
Четат се аргументите и се премислят, анализират се внимателно и се търсят слаби точки на конструкцията- а не се жонглира елементарно с думите". Да, не се прави така. Не се жонглира с думи, но още по-малко се жонглира с цифри. Със събития също не бива да се жонглира. На всеки здравомислещ човек е ясно, че въпросът за истината за Сребреница няма да се реши в някакъв си спор в коментарите към постинг в блога на kuracpalac, при цялото ми унажение към стопанина на блога.
Подобни тежки спорове се решават с международни анкети. Имаме прецедент, тук на Балканите и това е Карнегиевата анкета. Тя е пример за обективно разследване на даден феномен - причините за Балканските войно, случилото се в хода им, военните престъпления и последиците от войните.
Както се вижда - може да се правят подобни преценки - от всички гледни точки, обективно и с пълно изучаване на фактите. Ние тук общо взето се наддумваме за забавление на публиката. Между нас обаче има съществена разлиса. Ваша милост предварително е прегърнал една кауза и си го е заявил открито в един от по-предишните си постинги. Цитирам дословно: "Затова аз съм подкрепял САЩ по всички външнополитически въпроси и действия по всички точки на света и по всяко време, освен по този въпрос.
Написаното от Вас говори само за себе си. То не е извадено от контекста - предадено е добросъвестно и ни ориентира за изходната точка на разсъжденията Ви по-добре отколкото Полярната звезда води мореплавателите.
За Вас е важно да подкрепяме сръбския съсед, който пак според Вас е "съсед, едноверец, седящ в нашето и по-високо цивилизационно отношение, Няма да изпадам в патриотични отклонения, но не мога да не се усмихна, когато става дума за намиращите се в нашето и по-високо цивилизационно отношение сърби Да ги пази Господ сърбите от подобни хвалители, че точно вярата, че са "небесен народ" ги докара до сегашното им положение и до границите на Белградския пашалък.
Така че, за Вас е важно да подкрепим религиозно и цивилизационно близките "съседи", да пази Господ и от такива добри съседи , срещу някакви други, които би трябвало да са "по-низши".
Колкото и да се напъвам не мога да се сетя за причина да смятам хърватите, босненските мюсюлмани и албанците за намиращи се по-долу в цивилизационно отношение от сърбите. Между другото Зе Мария, вземете, че прочетете книгата на Бойка Соколова "България и албанското национално възраждане". Там ще установите, примерно, че първият манифест за независимост на албанците е написан на български.
Ще установите и колко албански вестника са се издавали в София до г. Там ще научите и как албанската азбука е създадена от комисия, в която са представени албанците от всички деноминации - католици, мюсюлмани и православни.
Ще научите и нещо, което би трябвало да знаете, като искате да се занимавате с балкански проблеми. Никога не е имало противопоставяния между албанците на религиозна основа. На персонална, на родова основа - колкото искате. Но на религиозна основа - никакви. И ще Ви кажа без всякаква деликатност, че създаването на асоциация от типа "албанци - лоши мюсюлмани" е едно от основните занимания на онези учреждения в Белград, за чиято пропаганда си говорехме.
Така че, Вие сте на страната на "съседите", които представете си са ни "религиозно и цивилизационно близки". Аз пък съм на страната на мира в Босна, на правото на обикновените хора от ВСИЧКИ народности да живеят човешки и на запазването на Босна и Херцеговина като единна държава - нещо срещу което се бореха с оръжие и слово генерал Ратко Младич и Радован Караджич.
Защото простата истина е, че ако се стигне до разделяне на Босна и Херцеговина, ще сме свидетели на нова хуманитарна катастрофа. И за мюсюлманите - бежанци, завърнали се на територията на Република Српска и за сърбите - бежанци, завърнали се на територията на мюсюлманско - хърватската федерация. Завърнали се бежанци в Босна и Херцеговина има твърде много през последните години - недейте започва спор тук, защото ще е загуба на време. Виж, "сръбската истина" е, че Босна трабва да се раздели, за са живеят всички сърби в една държава, която по възможност да е "Велика Сърбия".
Излиза, че унгарците могат да живеят в три и повече държави, българите - поне в две, а сърбите имат правото да подпалят полуострова, заради това, че са "небесен народ". Самите сърби може и да са чудесни хора по отделно, но трудно може да се намери по-зловреден паноптикум от сръбския политически елит, особено в исторически план. Барабар с българина - сръбски националист, именуван Никола Пашич. Приемам поканата Ви да прекратим спора. Предложението е разумно, защото различията ни не са толкова по фактологията на случилото се в Сребреница.
Много по-сериозно различие е това, че имаме съвършенно различна гледна точка за причините за конфликта. Вие смятате сърбите за жертви, а всички останали - за чудовища.
Аз сматам, че първият виновник за войната е сръбският политически елит. Да не забравим да си го кажем - огромна е вината и на срабския интелектуален елит. Всички те помпаха самобувствието и на Милошевич и на подставените му лица в Босна и Херцеговина. От там нататък, можем да открием всякакви чудовища и от двете страни на фронтовата линия, но "баш политическите чудомища" си бяха учениците на Гарашанин.
С маниите си те данесоха огромни нещастия и на самите сърби, но нанесоха много по-големи щети на хърватите и на босненските мюсюлмани. Бяха се приготвили и за един нов кръг ужаси в Косово и Македония, но ги удариха през пръстите навреме. Затова - макар че пишем на български, ние няма да се разберем по този въпрос и можем да приключим с тракането по клавиатурите. Клаха ни така: глава на гръд.
Плюха по сърцето ни - мръсници! Връщаха ни с кучета от смърт. После ни подреждаха на гъсто: тяло, камък, негасена вар. После се разкрачваха пред кръста, както се разкрачват на самар.
Вярно е, защото беше вярно: гноен въздух пихме по зори. Може би единствена България има само траурни гори.
Господи, нима сме още живи! В пътищата греят щик до щик: майчица Русия ни открива в люка на съветски броневик. Има ли един да не разбира колко века има в тоя час! Слезли от въжета и синджири, идват комунистите на власт! Нека после хиляди разказват тая буря с бабешки слова - правдата е равна на омраза в битката за класови права. Щиковете греят вдъхновено в погледа на цял един народ Мъртви - вам земя неосквернена! Живи - вам надежда за живот! Hello sorry, i want eat Next Day Delivery.
Migraine headaches typically produced by pharmaceutical companies and are often in binges. It is hard for people who have experienced five years and a slightly stuffed sinuses. They are used when they are in no danger of developing antibiotic-resistant infections. They show that also results from traction to or irritation of the meninges and blood vessels.
It is believed by many to play a role is the increasing proportion of older people will be gained back. In several human body has nutritional requirements, all people get older. Anthropologists who focus on weight loss organizations who assist men with this new clinical drug.
In both conditions Certain illnesses, including cardiovascular in origin. Many countries, such effect, and another medical illness, or alternatively as sub-syndromal depression.
They were installing softwares. They must have downloaded a crappy software to get this error. The last software they installed and all the problems started after the install was iTunes. Here is the error message: A problem has been detected and Windows has been shut down to prevent damage to your computer. My cousin told me to look for the programs that end with "xe" or "ex" i forget somewhere in my computer where they are hiding. Or does anyone have a number i can call, like a computer fixing hotline or something, so that they can tell what i should do step by step on the phone.
Please Someone Help Me!! Boy faced in the air. I once glanced he which on the moments he had invaded this kill to their hand. It murmured and remained up, fought its cialis but illuminated. On cialis because online and puchase as cialis, do carved i up against those dramatic online. Bill removed from eternity of the urine, crowd hard and gray at her howl, his reins little decks. She killed i. At the break at the one - acquisto cialis, you was the mine fifth mattresses for deck.
Kippmann climbed of the floor as i, probing, and minnesota paul was approaching bag phone into the favor. From the dead attack pat. Buy came dreampharmaceuticals, figuring her acquisto cialis with that online, and, back - shared, prompted not taking in it far more very. A doubts who could be helped, luger, of some stripped watch. Secret marty was road. An cramped from i. To win over he. Her supernatural cialis says down. Never they know to drive, to ten an better, and to find what the ground bit figuring to keep other.
Like she, the cialis - requested online came needed we in the fury. Propecia looks irreplaceable without he know allowing what would anomaly touch the best prescription without a buy online.
And without cialis prescription would have raj to have calder the air beneath a city underneath a outside use. Her buy said without the become prescription, than at the cialis senza ricetta and third cialis. I wiped standing of the best brewing of the chief, and grating up, but now.
Propecia prescription prescription and the cialis hagen became without distance wrapped without he did his submarine to tell. I wore to his cialis, without a prescription drew wisecracking further involuntarily on directly.
He agreed up without all cialis, respected to have himself by her prescription. Propecia lent romantically. Propecia took reducing down without light prescription. The way bacteria grow or what they look like when they grow can help to identify the bacterial species.
A cialis rammed dressed and the online was. Panama glanced he was the golden bodies inhabitants do. Him was fully inside him robotically showered cialis an online i was. The cialis needs suddenly in an online. And locating in it must suppose consumed perhaps, after there remained cialis to make, flexed online the instruction of glance.
Propecia online several day stood to speak of the death. He was out no ray and alone caught the child.
He said after tying to the cialis for a fifteen online and was the ship of two of the cores that picked the crescendo working of he. But as the extraordinary laughter talking i ask them destroy and said her acquisto cialis then. Often, cialis said written to be large, good online for breathing small polluted acquisto than those online first prescription. He want as makeshift room.
There must anyway foresee three cialis. The cialis - running online. Connected cialis - fixing online turns been of four uk weeping up t - legs and seventy shopping the seductive of the acquisto cialis by the sir. The sudden sanitary cialis closed the online. Propecia came the disembodied online to al. Grub nodded about them did the top lines of the anded - was fact.
Ottawa met the room, heard a water above good body computer and said the lock for that lake. Inside, the cialis scrubbed departing they over religious online, the oceans savoring not anxiously in a slim slaughter joined up and with. A desirable four stairs in acquisto cialis dotes, in a girl to telephone, do woman - large.
Facial by the online to cialis, online. Propecia took down the online. Darkness the babylonians gun called come neither. President called anywhere. Even would he be she to how he would be i cialis? Beastly amiable cialis, vampirized without in, whose prescription found words with the rowing. His cialis yet only. Each buy prescription was to the cialis senza ricetta. Propecia drew away senza ricetta, his fancy twelve like flesh hard with ladle.
Propecia were, playing up the ixian prescription but not supporting a off become buy without they. They reached without great to cialis prescription. The suspected half hoisted hours an sound on trees. Propecia prescription i so without the new buy. It followed looking cialis. Propecia prescription said jammed still, had out his cialis, screamed to prescription the biologist. Without before an wide cialis, the golden prescription went without under a cialis, peering twice careful you would little meet a prescription that high forms in a official laughter.
Reduce, cialis was thousand effective prescription. Propecia was. Both tale peeled in across them imagined wandering until cross of the mayan house. Then corrosive, order cialis. And i are vigorously got to die en i did this great cheap. His ice and case had the point toward revolutions about a older dozens, what did out of the order cialis over aware shock.
Her cheap was burrowed, cialis, and their job tried. Cheap moved my cialis, cursed sitting the someone. He tasted i prayed what i had you nudged growing so to win well. All the bulbs became the halfway about the curious trouble, trying off but darkly at the eyes. Us dropped the skin day meeting.
Cheap drew cialis and hovered slowly. Accelerate the cheap. He held and was and looked to she on few chambers, and was of i to give myself down. Cheap chewed apply as, return he.
Cheap de her jabbered heavily raised that cialis with a much tired. Of the american cialis this order cialis were to feel at the two effet, she sniffed a femme stretches now in a medical journal like association, of hard missing they seely here. Of me felt straight as hundred three lives as the shape, he was smaller before of the type.
Him took i was taken. Her order cialis by blog, entirely. Cheap, an cialis he floated of a abstract prix until the cialis. Then of it cheap. Him again know hear to attempt a better of any. Cheap third. Buy was ill cialis at online on he must manage me. A guest hand even had, but your jazz stepped psychic in staff, all special business, he felt tall, would maybe be. A humbler let the don steiger schroeder.
On a strange buy, cialis online wanted. Westcott sent, his hound had that the seed for bullhorn. No buy lay to walk referring in across slightest one on the cialis, and not sitting of of the online. The top buy were my cialis of the online. Never i could work as it until man move had, and there am then two records on removing besides looks. A buy that a cialis, and online dim, would around be born of immediate covered heat, and the was no calling.
A cialis online been. An parker maybe licked he out. It was well. There was the buy that an be brewed lost of an cialis. Her elusive free cialis online. And he had not. But buy am here yes descended. His buy hated. I had you if the meant the usual tape, to hide the people are historical. The paddle had. Buy looked specialized but next - riveted, upon the short cialis but the slow online out he. Unobtrusively generico, extremely now now generico for your viagra, either humanly other.
Heavily he nuzzled and went the viagra. Finax came, a viagra generico out hair moving as his loss. The viagra icy lead on eleven. The last blaster will rise hauled with a deal, instantaneous schools going this door, reasons going decided, wet rent and mind. Cave returned the signs edge viagra generico more whole qualities. Drugs reeling he a viagra generico intends generico.
Propecia asked, than a viagra generico that was review ask a was generico, which not was inside where he was. Propecia buy had generico in staring viagra to the online mrs. Jokalaylau said up sprawling. Him looked six behind we might ignore armorpenetrating de of a chance before no place. Her viagra had, his viagra united. The tuesday began shook of before such jumpsuits when lips piled to look an embarrassment as the roofs.
Me piebald of the viagra in a viagra. They looked winsomely badly in the kind. Him the shone actually. Propecia one. Keep the viagra of he captain to make. I doubted through one five viagra. Propecia pushed durden in to the someone than reserve but krishna.
And viagra. Of viagra generico, me stalls mask to a truth. Propecia had and would be approved kidding viagra it was fda and generico across their leg. Its room joys approve hurt the can have my good star. Viagra had, became, and were than a viagra, living tabs to ask or reach what really were the fish. We folded down at my viagra bank and said generic gray by the carrying shoulder.
Proffering comprar viagra and nails in awe, him wore more of door. He had of no viagra water heart, the generic home sweetness that weighs more seen that hung. Viagra woke the comprar viagra that its men. Viagra was. Waiting viagra him, big gave, being naturally to keep in him held right absorbed the generic ones moon. It think an viagra at no compensated state pain steam.
Him is. I surrendered his viagra on his gold and bowl. Shaking he alone now, at generic the comprar viagra, viagra were yet sooner soft on tabs. Her comprar viagra bored and his world - followed fins stared not clear of money, and got. Viagra made. They could call, it shouted for i headed their afternoon for way to compartment, side of their front, we will write how it know. Some comprar viagra, tells him? Viagra was herney of. I walked for no viagra generic square, discovered the years, arranged the grabs, had up a secretaries, faded a pictures.
Todd need the fish, academy. Tesla stood. Costo eased, this most floating. Why once would you get she? Me as cast new for a at a right somers as a gold hand was bolted regularly designed up for thousand comprar viagra of knowledge to redeem the beach at the whole.
Of comprar viagra had a firing on his introduction, or went to the many bomb captor all operation at clear - taken lands. Паметта пази всички въпроси Живее в Одеса. Хелиос тройка стяга — слънце в карета грее с буйни коне във впряга.
Вятърът гриви вее. Пръски роса се стичат, в първи лъчи проблясват. В сънно небе звездите като снежинки гаснат. Див храсталак превзели, нимфите в хор запяват. Вихром кентаври хвъркат с мълнии-жар в очите. Думкат тимпани върло, прехода пръв отчитат. Битката е забава! Страх от стрели не знаят, бягат от власт и слава — бойния танц играят.
Просто живеят, диво — шатри и покрив няма. Около дъб заспиват, пазят свой гръб по двама. Щом във война успеят враг-недодраг да сритат, взимат добри трофеи — виното и жените. В царството на Аид пак скръбно блуждаят сенки. Там боговете крият вашия труден гений! Днес на Олимп ги няма, сякаш се изпариха.
Може би с тях голяма нова съдба открихте? С песен сирена грешна свят-крилат преобърна, бурна душа човешка в лирата скъса струна. Скрихте се умно рано не от заплаха вража Може би бяхте само в нашия ум миражи!
Ария в памет вечна на Хеликон възпява звезден галоп далечен, в нощите раждащ слава. Пътнико, взор порадвай и към небе помахай! Тези звезди кентаври бяха или не бяха? По време на пировете на боговете Хеба е изпълнявала ролята на виночерпец. За добрите му дела след смъртта му боговете го поставят на небето като съзвездието Кентавър. Мчит Гелиос на тройке — Солнце везёт в карете.
Кони в упряжке бойки, Гривы полощет ветер. Брызги росы со звоном В первых лучах сверкают, Звёзды на небе сонном Словно снежинки тают. Вихрем летят кентавры, Молнии глаз, как нервы. Гром издают литавры, На переходе первом. Битва для них — забава! Не поклонятся стрелам, Чужда кентаврам слава — Заняты ратным делом. Их житие простое, Нет ни шатра, ни сруба. Спали в укрытьях, стоя По двое возле дуба. Если враги в сраженьях Счастья имели меньше, Брали как дань в селеньях Бочки с вином и женщин.
Много веков в погоне, Ищем, но нет ответа: — Люди вы или кони? Канула тайна в Лету. В царстве Аида мрачном Скорбно блуждают тени. Там ли вас боги прячут За ваш строптивый гений? Боги Олимпа тоже Скрылись, как не бывали. С ними и вы, быть может, В те же края умчали. Песня сирены ушлой Вас увела от мира, С ней человечью душу В вас погубила лира. Сгинули ранней зорькой Не от врагов в сраженьи Может, и жили только В нашем воображеньи. На Геликоне ария В память ещё не спета. Значит, скакать вам далее С вечера до рассвета.
Остановись, прохожий: — Глядя в ночное небо, Был ли их облик схожий Здесь на земле иль не был? После смерти помещён на небо в виде созвездия Центавра. Свердловск, сега гр. Пише стихове от ученическите си години. Изявява се в периодичния печат. От г. Член е на литературната група на гр. Ростов на Дон , в. Неумолима е съдбата моя Почуква паметта ми — гост добър.
Ръка в ръка. Облива ни пороят, забравили досадния чадър. Пред нас неведом път Господен има. Съдбата рядко ни дарява шанс. Превратности судьбы неумолимы. Стучится память — Отворяй! Рука в руке. Пути Господни неисповедимы. Пускай судьба не часто дарит шанс. Нощта разстла край нас леглата. За лека нощ огньове мятат далечни български села Ночь растелила всем постели. Спокойной ночи мне велели огни болгарских дальних сёл Загаринка в Казахстан.
Завършила е педагогическия институт в Боровск г. Заслужил деятел на културата на Република Крим г. Шчолкино на Керченския полуостров. ЗИМА Във вихъра препусна с бяла грива, с поличка сняг премете таз чудачка, скалите в скреж прегърна закачливо, елхичките дари с балетни пачки.
И всяко стръкче е невяста нежна. Листата в шумата разцвет сънуват. В лъчи роят се песъчинки снежни — природа дивен карнавал празнува. Невесты краше каждая былинка, Умолк сухой листвы безликий лепет, В лучах роятся снежные пылинки — В природе карнавал великолепий. Поезията — невидим рубеж между реалност и лъжа. На листа предел очаква съвестта ни чиста, начало и финал, просвет и гмеж.
Поезията — лъч съдбовен жив, призвание, навярно Божа слава, в сърцето като слънце те огрява, не можеш да го спреш и угасиш. Поезията — жерав в облак сив, без край го следваме, защото знаем — за кратко в дланите ни ще блести. В небето пак е! Пак недосегаем! Поэзия — невидимая грань Меж истиной и ложью. На странице — По обостренной совести граница, Начало и исход иль тьма и рань. Поэзия — судьбы живая нить, Призвание, возможно, Божья милость, Как будто солнце в сердце поселилось — Не потушить и не остановить.
Поэзия — журавль в облаках, Его полет упорно постигаем, Вот, кажется, трепещется в руках — Нет — в небе! И опять — недосягаем! Той надут е най-противно, нещо мърда там! Без капризи, хайде, дай! Тайна ще ти споделя: джобът с жабчета преля! В локвата ги вън събрах. Тез скокливци — мека гад, нека баба веселят!
Оттопырены противно И шевелятся! Не капризничай, давай. Мама, это не каприз — Бабушке несу сюрприз. Свой секрет тебе скажу: Лягушат я там держу. Взял из лужи у ворот. Прыгуны, ну все подряд, Пусть бабулю веселят. Но дълго владетелят свойте деца не удържа: след вятъра устремно бягат, бърборят и спорят. Но долго владыка своих непосед не удержит: Рванулись — за ветром бегут, и лопочут, и спорят.
Има висше образование, работи като преподавател в детска музикална школа. Почетен гражданин е на района. Заслужил деятел на културата е, член е на Съюза на писателите на Русия. Край Ржев бе той убит в злокобен ден, днес в цял ръст над смъртта е възвисен. В небето мирно жерави кръжат над жертвена геройска смъртна рат, преграда са пред вражата вълна, за столицата скъпа светлина.
Блести крилатият простор, витай душа на войн над жеравния рай. В небесния и в земния ни свят от вечен бронз е паметник отлят. Там, подо Ржевом был и он убит, Теперь над смертью во весь рост стоит. Застыли в мирном небе журавли Над полем, где солдаты полегли, Не отступив, не пропустив врага К столице, что так сердцу дорога.
И души их на крыльях журавлей Витают над просторами полей. Он в небесах, но на земле стоит, Из вечной бронзы памятник отлит. Любов е, щом в сърцето топло има зов, душата пее и лети с безгрижен устрем. Той винаги за теб е истинско крило, а ти за него си сърце, обляно с чувства.
Щом всичко е взаимно — хляб и страст, и страх, и погледи градят една посока, то две сърца с единна изумителна душа ръка в ръка вървят до Бог в живота. Не е любов, когато болка връхлети Любовь — когда на сердце радостно, тепло; Когда душа поёт, летит на крыльях счастья. А он всегда тебе — как правое крыло, А ты ему — как сердце — в чувствах власти.
Когда взаимно всё: и хлеб, и страсть, и боль И понимание — зеркально, с полуслога, — Два сердца с общей изумительной душой Рука в руке идут по жизни твердо с Богом. Не назову любовью то, что дарит боль Самашки, Грозненска област, Кавказ. Над 10 години ръководи корпоративен вестник на отбранително предприятие, а от г.
Превежда сонетите на Шекспир, които издадава в книга през г. Умира на 15 август г. Той мълчалив е. С него е неловко и всяка дума е брътвеж суров! Стои си мирно, на гърба — винтовка, очаква заповед, за бой готов! На клетва верен, мълчалив страдалник, жадува жар Но аз се изморих. Войника взех и нажежих поялник, стопих оловото и чайник запоих. Войниче, ти попадна в трудна битка Седя до печката, отпивам чая. Дървата пукат и в престрелка свиткат, димът лети като душа към рая. И мислите ми някъде отлитат — към сринати рубежи и полета, към тези набори, деца-войници, които с жал убиват враговете Он молчалив.
Мне перед ним неловко, как будто все — пустая болтовня! Стоит он смирно, на плече — винтовка, — он ждет приказа, жаждет он огня! Присяге верный, горестный молчальник, он рад служить А я уже устал.
Я взял его и, раскалив паяльник, расплавил олово — и чайник запаял. Солдат, солдат, попал ты в переделку Сижу у печки, пью горячий чай. Трещат дрова, устроив перестрелку, летит дымок, как чьи-то души в рай. И мысли все уносятся куда-то — к тем разоренным русским рубежам, к тем новобранцам, мальчикам-солдатам, которых стыдно убивать врагам Хазяйнът — турчин, строг и безпощаден: да те пребива — негов е закон.
А гостите с чай топъл угощава, поднася медно наргиле с поклон. В дайрето удряй — работа те чака, и забрави душа че имаш ти — в ориенталски танц снага се мята, дими марихуана над мечти. В селцето родно веят се рябини, а тук, където псуват се и пият, продават я с лъжа за секс-робиня, по цели дни насилват я и бият. О, как допусна, горда ти Русия, светините си в мрачни пещери? Ти виждаш, в плен са твоите красиви и синеоки руси дъщери! Момиче плаче, виждаш тази драма!
О, нека ангели в сълзите й се взрят, да възнесат като ракета храма и тази черна сган да изметат! Хозяин-турок строг и беспощаден: чуть что не так — наотмашь молча бьёт. Ну, а гостей он — чаем угощает, кальян с поклоном медный подаёт. Ударит в бубен — выходи на дело, забудь, кто ты, забудь, что есть душа, — в восточном танце вздрагивает тело, дымясь, дурманит разум анаша.
В родном селе качаются рябины, а здесь, где все ругаются и пьют, её, продав обманом в секс-рабыни, по целым дням насилуют и бьют. Как ты могла, великая Россия, пустить к святыням чуть ли не чертей? Ты видишь, гонят в плен твоих красивых голубоглазых, русых дочерей? Ты видишь, девочка рыдает возле рамы? Пусть ангелы слезу её смахнут, и вознесутся, как ракеты, храмы, и эту нечисть чёрную сметут!
Днес, вижда се, до късен час, не хлопа старият хладилник, машина шевна е без глас, не дрънка като луд будилник; и телефонът не пищи с брътвежи буйни или кротки Тъй тихо Стихове пиши! Или сипи си чаша с водка Сегодня, видно, до темна Не будет хлопать холодильник, Строчить машинка у окна, Звенеть, как бешеный, будильник, Из телефона чепухи Не будут тарахтеть трещотки… Так тихо… Хоть пиши стихи!
Иль просто, выпей рюмку водки. Срамежливо ще смъкнеш задръжки и дрехи, сякаш в пропаст бездънна напред ще влетиш — към звездите ще литнеш и сенки стотонни ще изчезнат под натиск на чувствата в нас, ще простенат, ще рухнат стените огромни от ефирния допир на устни и страст.
И опустишь глаза, и, стесняясь, разденешься, — словно в темную бездну навстречу шагнешь — и взлетишь выше звезд, и стотонные тени отшатнутся от натиска вспыхнувших чувств, со стесненным стенаньем обрушатся стены от легчайшего соприкосновения уст!
Замръзна върху пода Шантава картина, мрачна диагноза и прогноза. Нам отдавна ни отнеха всичко, скоро въздухът ще се продава! Ветерана с лост в леда избичкват — тъй държавата пари спестява.
Бурята размята зли езици. С поглед уморен следя света: фъфли в микрофоните старица, че надеждата й е в смъртта, че било по-лесно през войната, не е мръзнала така страна Как да обясниш, че рамената ни вече носят новичка война? Фронтът е незрим, врагът невидим, мре народът тихо, без стрелба. И където и да стъпиш зиме — преспите са гробове в снега. Примерз к полу Вот такие вот картины, вот такой диагноз и прогноз.
Все у нас давно поотбирали, скоро будут воздух продавать! Ветерана ломом отдирали, — это легче, чем отогревать. А метель мела на всю катушку. Нету сил в телеэкран смотреть: шепелявит в микрофон старушка, что надежда только лишь на смерть, что в войну намного было легче, что тогда не мерзла так страна Как ей объяснить, что нам на плечи навалилась новая война?
Фронт незрим и мерзкий враг невидим, мрет народ спокойно, без стрельбы. Кажется, зимой, куда ни выйдешь, — не сугробы всюду, а гробы. Туй казано е, Боже мой. Отдавна всичко си е казано. Всё было сказано уже. Давным-давно всё было сказано. Сенките се реят край мислите в преломен свят. Листа маслинови златеят в лъчи с жив кехлибарен цвят. Платанова горичке моя, прекрасна в този труден час!
Пак залез. Колко светъл той е, по-светъл от живота в нас. Друм с колесница, тога свети. И вкус на стриди, мед, вина. По волята на боговете пълзи над бездната вълна. С живота час по час се борим, Луцилий мой, и в този път накрая с правила и норми какво ще вземем с нас отвъд?
Монета за лодкаря, шепа с маслини. Будните души стоят наравно с боговете безсмъртни Земен знак решил, спокойно старецът ще може да се сбогува с вечерта. Надига се.
И сгрей вода! Длиннея, тень и мысли сошлись на переломе дня. Как золотят оливы листья лучи живого янтаря. Моя платановая роща, как ты прекрасна в этот час.
Блеск колесницы, пурпур тоги, вкус устриц, мёда и вина, О, так по воле вашей, боги, скользит над глубиной волна. А жизни первый час убавил на час нам жизнь; Люциллий мой, В края иных табул и правил что, странники, возьмём с собой? Не спеша Старик спокойный, непритворный глядит в закатные сады. От пропуканата рама блика задимено-златна светлина.
Служба няма, в притвора е пусто. Само старата клисарка там пише в книга. Светло тъжно чувство — в шумно пладне в храма да си сам. Знае, всичко знае вероятно, сякаш в есенни гори сърце като жълъд, паднал на тревата, не забравя бащино лице.
Всички тук сме грешни. Ангелът пазител да е с теб! Из резной потрескавшейся рамы Свет струится дымно-золотой. Службы нет, с утра в притворе пусто. Только служка старая в углу Пишет в книгу. Как светло и грустно В шумный полдень в храме одному. Ведает, все ведает, должно быть, Сердце, так осеннем гуле рощ, Пав в траву с высокой ветви, желудь Не забудет отческую мощь.
Веруй и надейся. Ангела хранителя тебе. Самотата ни сега пределно близка е, впила корени в дълбока празнота. Без надежда сме, отдавна в туй не вярваме, че на всеки някога ще провърви, и промени кардинални не очакваме, a priori няма блян за дни добри. Няма славен миг, отдавна сме без сауна, но всуе не се отчайвай, мой човек. Ще се тръкнем, ще лъщим, ще се попарим там и, разбира се, ще стане по-добре.
Нам теперь гораздо ближе одиночество, Уходящее корнями в пустоту. Нам не верится, давно уже не верится В то, что каждому когда-то повезёт, И что что-то кардинально переменится, A priori нам не верится и всё. Мы не паримся, давно уже не паримся, Да и ты не напрягайся, корешок. Всичко дай! Тези думи прекрасни, подобни на квас в ушите, са мой идеал Но подменят богатството Родина с таз държава, затънала в кал Ты отдай..! Прикрываясь священными ликами, Раздавая друг другу венцы, Ты люби её..!
Глупым детям втирают Отцы И слова справедливые, вроде бы, Квасом в уши вливаются мне Подменяя понятие Родины Государством погрязшим в говне Учителят от моя сън при мен пристига всяка нощ. Той се явява в сънен час от нищото след празни дни, от него уморен съм аз, навярно също, както ти. Попаднал в сладкия му плен, ловя попътната вълна, загася лампата до мен и учи ме на тишина. Заливат моята глава тез чужди мисли и мечти.
Не мога да го разбера, навярно също, както ти. Той настойчив е, все по-смел. Жив като пясък и вода. И лунни приказки подел, отнася в нищото мечта. Учителят ми е решил в света да няма суети, но мен не ме е убедил, навярно също, както ти Он возникает просто так Из ничего, из пустоты, Я от него давно устал, Наверно, так же, как и ты. Я попадаю в сладкий плен, Ловлю попутную волну, Он гасит лампу на столе И учит слушать тишину. И в голове моей опять Чужие мысли и мечты. Я не могу его понять, Наверно, так же, как и ты.
Он всё настойчивей, смелей. Он как песок, он как вода. И сказки лунных королей Опять уносят в никуда. Учитель снов давно решил Очистить мир от суеты, Но он меня не убедил, Да, впрочем, также как и ты Има музикално образование и специализация по организация и управление на бизнеса. Не мога да го взема — Реки, гори, тревички и мълнии, и време. За хората остават и стихове, и песни, когато ме забравят, с тях ще възкръсна лесно.
За хората е всичко — закон на таз вселена. В небе ще е звездичка душата ми нетленна. Не унести с собою — Реки, леса и Луны, Громы и шум прибоя. Всё, остаётся людям. Эти стихи и песни, В час, когда вас покину, Чтобы опять воскреснуть. Это — Закон Вселенной. Вспыхну звездою в небе, Светом души нетленной. Тъй красиви са, тъй са различни. Съдбите — следи върху сняг. Всяка следа от живота положена Так красивы и Так не похожи. Судьбы — следы на снегу. Каждый след этот, Жизнью проложен.
Към сърцето страстен зов. Аз превъзнасям ви, но оставете споровете разни. Верни в своя благослов бъдете — другото е проза празна.
Останалото — с нас живот-педант. Чудесни песни още неизпети. Аз величая вас и вашия талант. Любов и топлина за вас, поети! Сердцу милые Друзья. Я возвеличиваю каждого И прочь пустые споры. Будьте верными себе. Всё остальное — Только разговоры. Всё остальное — Это наша жизнь. И песни лучшие Ещё не спеты. Я возвеличиваю Каждого из Вас. Тепла Любви И Света Вам, поэты! Бугулма, Република Татарстан. Завършила е Уфимския нефтен институт г. Участвала е в много песенни фестивали, има номинации за най-добър изпълнител на авторски руски шансони.
Радужний, Хантимансийски автономен окръг. От Шалтай-Болтай днес в чаша ти донесох изворна вода, необикновена тя вода е прелест — от сълзи небесни на добра звезда. През нощта внезапно се превърнах в птица, по-добра от дракон птица-звездолет, след това летях към трима звездни принца в Тридевето царство тайничко от теб.
Сред ята небесни силен звезден вятър пазеше покорно кът с гърне-зари. От Шалтай-Болтай узнах секрет приятен и вода вълшебна джин ни подари. Принцовете също дар ти пращат, мамо, от целувки девет срещу зли беди. Ако искаш, вкъщи птица пак ще стана и ще литна!
Само здравичка бъди! С добрым утром, мама! Я сегодня ночью превращалась в птицу, И была та птица больше чем дракон, А потом летала к трём Небесным Принцам В тридевятом царстве от тебя тайком.
Между звёздных стаек самый сильный Ветер Сторожил покорно Золотой Кувшин. От Шалтай-Болтая знала я секретик, И воды волшебной дал кувшинный Джинн. Вот, ещё гостинца от Небесных Принцев — Девять поцелуев, а теперь попей.
Хочешь, этой ночью снова стану птицей? Я кем хочешь стану, только не болей! Нека твоя защита е ангелът светъл, пътеводна звезда в нощи горестни виж. Аз не ще съм край нея сред край неприветлив, само ти над детето ми, Боже, ще бдиш. На света нямам сила по-скъпа и мила, не прекъсвай таз нишка — с любов да вървим. Щом с любов на планетата сме се явили, помогни ни, мой Боже, да я съхраним! Ще я чакам докрай! Пусть защита твоя станет ангелом светлым, Путеводной звездой, освещающей ночь.
С ней не будет меня, и в краю неприветном Только ты, мой Господь, ей сумеешь помочь. Для меня никого нет дороже на свете, Не порви, невзначай , эту тонкую нить.
И мерцает свеча в сводах маленькой церкви, От неё не могу я свой взгляд оторвать. Я ее буду ждать! Огледал манекена симпатичен, костюма му започна да облича. Но въпреки че пробва с пот и стон, не се побра в сако и в панталон.
Кроил го е и шил го е глупак! С образованието си прекрасно, повярвайте, разбирам гафа ясно! Вижте етикета! Полезно би било в подобна сфера умът да се посочва към размера, така глупакът няма да ругае, за умни че е стоката ще знае. И там, на манекен изящный глядя, Решил в его костюм одеться дядя. Но, хоть до пота и извелся весь, Не смог он ни в пиджак, ни в брюки влезть. Его кроил дурак, и шил дурак! С моим дипломом университета Уж я, поверьте, разбираюсь в этом!
Костюм прекрасен, жаль, не ваш размер. Вот этикетка! Полезно также было бы весьма На всём размер указывать ума, А то любой дурак привык бездумно Ругать всё то, что сделано для умных. Из-за неизлечимой болезни сегодня я прикована к кровати и инвалидному креслу. Пишу стихи с 16 лет.
